Уртикарията, известна като копривна треска, е кожно заболяване, което се характеризира със сърбящи, розово-червени подутини, които се появяват внезапно по кожата[1]. Тези надигнати уртики могат да варират по размер и форма и често са придружени от силен сърбеж, червени обриви и подуване на кожата[2]. Симптомите на уртикарията могат да варират от леки до тежки, като при някои хора се наблюдават мехури или пълни с течност лезии[3]. Състоянието може да бъде притеснително и неприятно за засегнатите и може да доведе до желание да се разберат причините за него и отключващите фактори с цел ефективно управление.

Причините за уртикария могат да бъдат много разнообразни, включително освобождаване на хистамин, химически отключващи фактори, определени храни, лекарства и дори стрес[2]. Освобождаването на хистамин или други химикали в организма играе важна роля в развитието на уртикарията, което води до характерни червени, повдигнати подутини по кожата[2]. Алергичните реакции към различни алергени, като бяло брашно, козметика и текстил, също могат да предизвикат уртикария[4]. Разбирането на основните причини за появата на копривна треска е от решаващо значение за разработването на подходящи стратегии за лечение и за идентифицирането на потенциални отключващи фактори, които трябва да се избягват в бъдеще.

Често срещани отключващи фактори на уртикарията могат да бъдат както вътрешни, така и външни стимули, вариращи от алергени до физически фактори[1]. Някои от често срещаните отключващи фактори за уртикария включват: - Алергични реакции към храни като ядки, черупчести и яйца - Реакции към лекарства като антибиотици или нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) - Излагане на алергени от околната среда като полени или пърхот от домашни любимци - Стрес и емоционални фактори - Физически стимули като натиск, студ, топлина или слънчева светлина Идентифицирането и избягването на тези отключващи фактори може да помогне на хората с уртикария да управляват състоянието си по-ефективно и да намалят честотата и тежестта на обострянията[5]. Чрез предприемане на проактивни стъпки за свеждане до минимум на излагането на известните отключващи фактори и включване на подходящи медицински интервенции, хората могат да постигнат по-добро качество на живот и по-добър контрол върху симптомите на уртикария[6].

 

Диагностика и възможности за лечение на уртикария

Диагностиката на уртикарията обикновено включва задълбочена оценка на медицинската история на пациента и подробен физически преглед[3]. Като вземат предвид симптомите и здравната история на лицето, доставчиците на здравни услуги могат да съберат ценна информация, която да помогне за определяне на основните причини за уртикарията[10]. По време на физическия преглед дерматологът или здравният специалист ще прегледа кожата за характерни признаци на уртикария, като бледочервени, повдигнати и сърбящи подутини[1]. Тази първоначална оценка е от решаващо значение за определяне на подходящия диагностичен подход и план за лечение, съобразени със специфичните нужди на пациента.

В случаите, когато причината за уртикарията е неясна или се подозира, че се дължи на алергия, може да се препоръчат допълнителни диагностични тестове, като например тестове за алергия и кръвни изследвания[4]. Кожните алергични тестове, включително убождащи тестове и пач тестове, могат да помогнат за идентифициране на потенциалните алергени, които предизвикват уртикария[11]. Ако кожните тестове не са възможни, могат да се използват кръвни тестове за откриване на специфични антитела, свързани с алергичните реакции[12]. Освен това при лица с хронична уртикария, предизвикана от физически фактори, могат да бъдат извършени специализирани тестове, като например оценка на чернодробните ензими и тестове за инфекции, за да се проучат основните фактори[13]. Тези диагностични процедури играят важна роля за разкриване на основните причини за уртикарията и за насочване на решенията за лечение.

След като диагнозата уртикария бъде потвърдена, подходът за лечение обикновено включва комбинация от антихистамини, кортикостероиди и промени в начина на живот[3]. Антихистамините обикновено се предписват като първа линия на лечение, за да облекчат сърбежа и да намалят появата на уртикария[5]. При тежки или рефрактерни случаи на уртикария може да се препоръчат кортикостероиди за овладяване на възпалението и симптомите[14]. Освен това промените в начина на живот, като например избягване на известните отключващи фактори, поддържане на здравословен хранителен режим и справяне със стреса, могат да допълнят медицинските интервенции и да подпомогнат дългосрочното лечение на уртикарията[15]. Цялостният план за лечение може да помогне на хората да се справят ефективно с уртикарията и да подобрят качеството си на живот, като се обърне внимание както на симптомите, така и на основните причини за уртикарията.