Контактният дерматит е често срещано състояние на кожата, което се характеризира с възпаление на кожата в резултат на излагане на дразнители или алергени[1]. Съществуват два основни вида контактен дерматит: дразнещ контактен дерматит и алергичен контактен дерматит[2]. Иритативният контактен дерматит е най-често срещаната форма и възниква, когато веществата директно дразнят кожата, причинявайки зачервяване, сърбеж и дискомфорт[3]. Алергичният контактен дерматит, от друга страна, възниква, когато имунната система реагира на определено вещество, предизвиквайки алергична реакция[4]. Разбирането на разликата между тези два вида е от решаващо значение за точната диагноза и ефективното лечение.

Симптомите на контактния дерматит могат да варират в зависимост от вида и тежестта на състоянието[1]. Общите симптоми включват зачервяване, сърбеж, подуване и развитие на обрив на мястото на контакта[2]. Идентифицирането на отключващите фактори и симптомите на контактния дерматит е важно както за диагностицирането, така и за лечението на състоянието[5]. Контактният дерматит може да бъде диагностициран чрез физикален преглед от страна на медицинското лице, при който характеристиките на клиничните находки и времето на появата им играят важна роля[3]. Освен това за потвърждаване на диагнозата могат да се извършат тестове за алергия и кръвни тестове за проверка на нивата на IgE[6].

Лечението на контактния дерматит има за цел да облекчи симптомите, да намали възпалението и да предотврати бъдещи обостряния[6]. В зависимост от вида и тежестта на контактния дерматит възможностите за лечение могат да включват[5]: - Избягване на известните отключващи фактори и дразнители - Локални кортикостероиди за намаляване на възпалението - Овлажняващи продукти за успокояване и овлажняване на кожата - Перорални антихистамини за облекчаване на сърбежа - Имуномодулиращи лекарства в тежки случаи Пациентите с контактен дерматит трябва да обръщат внимание на реакцията на кожата си към различни вещества и среда, за да управляват ефективно състоянието си и да предотвратят рецидив[4]. Като разбират причините, симптомите и отключващите фактори на контактния дерматит, хората могат да предприемат проактивни стъпки за защита на кожата си и за поддържане на нейното здраве и цялост.

Диагностика на контактния дерматит

Диагностиката на контактния дерматит обикновено включва цялостен подход, който включва извършване на физически преглед и снемане на подробна медицинска анамнеза[7]. По време на физическия преглед дерматолозите внимателно преглеждат засегнатите участъци от кожата, за да наблюдават видими признаци на контактен дерматит, като зачервяване, подуване, мехури или сухи петна[6]. Освен това задълбочената медицинска анамнеза е важна за идентифициране на потенциални отключващи фактори или алергени, които могат да предизвикат кожна реакция. Пациентите често биват питани за тяхната професия, хобита, продуктите за грижа за кожата, които използват, скорошно излагане на химикали или растения и всякаква предишна история на кожни състояния или алергични реакции.

Тестването с пач тестове играе много важна роля в диагностицирането на алергичния контактен дерматит, тъй като помага да се идентифицират специфичните алергени, които могат да предизвикат кожна реакция[1][8]. Такива тестове включват нанасяне на малки количества от често срещани алергени върху кожата с помощта на самозалепващи се ленти и наблюдение на кожната реакция в продължение на 2-3 дни[6]. Появата на локален обрив или дразнене на мястото на нанасяне на алергена показва положителна реакция и помага да се идентифицират веществата, към които лицето е алергично. Тестването с пластири е важно за разграничаване на алергичния контактен дерматит от иритативния контактен дерматит и други кожни състояния с подобни симптоми[3].

В допълнение към физикалния преглед и пластирното тестване дерматолозите могат да извършат и диференциална диагноза, за да изключат други кожни състояния, които могат да имитират симптомите на контактния дерматит[3]. Състояния като атопичен дерматит, псориазис, екзема или гъбични инфекции могат да се проявят със сходни кожни прояви, поради което е много важно контактният дерматит да се разграничи от тези други състояния[9]. Чрез внимателна оценка на клиничните признаци, времето на поява на симптомите и специфичните характеристики на кожната реакция доставчиците на здравни услуги могат да поставят точна диагноза на контактния дерматит и да организират подходящи планове за лечение на засегнатите лица.

Възможности за лечение на контактен дерматит

Основният подход за справяне с контактния дерматит включва избягване на отключващи фактори и дразнители, които могат да влошат състоянието[1]. Като идентифицират и елиминират веществата, които предизвикват алергична реакция или дразнене, хората могат да предотвратят обострянията и да насърчат заздравяването на кожата. Някои общи стратегии за избягване на отключващите фактори включват - Използване на нежни продукти за грижа за кожата без мирис - Носене на защитно облекло при контакт с известни дразнители - Избягване на продължително излагане на вода и агресивни химикали Лицата трябва също така да бъдат внимателни и предпазливи по отношение на продуктите, които използват ежедневно, като сапуни и перилни препарати, за да сведат до минимум излагането на потенциални дразнители и алергени [10]. Прилагането на тези стратегии за избягване може значително да намали честотата и тежестта на епизодите на контактен дерматит.

Локалните кортикостероиди и медикаменти играят важна роля в лечението на контактния дерматит, особено в случаите на алергичен контактен дерматит [3]. Кремове, мехлеми или таблетки, съдържащи кортикостероиди, помагат за намаляване на възпалението и облекчаване на симптомите като зачервяване, сърбеж и подуване. В по-тежки случаи доставчиците на здравни услуги могат да предпишат антихистамини за ефективно справяне с алергичните реакции[1]. Освен това терапията с ултравиолетови лъчи (PUVA) може да се използва като вариант за лечение на някои видове контактен дерматит, което допълнително подчертава разнообразието от подходи, налични за справяне с това състояние[3].

Емолиентите и овлажнителите са основни компоненти на лечението на контактния дерматит и спомагат за възстановяването и поддържането на кожната бариера[1]. Като поддържат кожата добре овлажнена, хората могат да подпомогнат оздравителния процес и да укрепят естествената защитна бариера на кожата. Редовната употреба на овлажнители, съдържащи съставки като хидролизиран пшеничен протеин или емолиенти, може да помогне за омекотяване на кожата, облекчаване на сухотата и подобряване на цялостната функция на кожната бариера[11]. Включването на тези продукти в рутинната грижа за кожата може да подобри здравето на кожата и да намали риска от повтарящи се обостряния на контактния дерматит, като подчертае значението на поддържането на влажността и целостта на кожата за дългосрочното управление на състоянието.